Планетата на любовта – Минерва 21

                                                                                              На Ружа

 

Там е тихо,  прозрачна тишина и кристален въздух, любовен трепет и нежни въздишки се реят над златистите поля и цветни градини. Там си ти – на тази далечна звезда, с името Минерва, сред безброй цъфтящи ружи, които цъфтят и не прецъфтяват. Няма време и никога не е имало. Има неземна красота и чиста любов, опияняваща като амброзията на боговете. Няма ги задушаващите сълзи на изгарящата мъка, а искряща радост, която струи на дългоцветни талази. От очите. На хората, които се обичат.

         Там, където си ти, не съществуват земните сезони. Има само един, и той се нарича Хризида. Златна е неговата топлина, която се разнася от двете слънца. Над планетата на любовта – Минерва 21. Без време, без пътища за никъде със сини ветрове над сребристи планини и морета, пълни с нежност и надежди с пътища за никъде, с бели къщи и дивни цветя, облени в светлина.

         И само изгреви на две слънца, без залези, защото Времето е спряло някъде в безкрая.

 

         Танцуващи дъги, извиващи се в синевата.

         И музика –

                            ефирна

                                               нежна музика …

         От арфата на земния Орфей. Мелодия от звуци,

нанизала сърцата

                   влюбени – във Вечността.

Любовен наниз

                   от прегърнати тела:

на Хризис и Деметриус,

         на Таис и Александър Македонски,

                   на Орфей и Евридика –

със вечната любов,

         преминала през вековете.

За да долети до синята планета.

С изгреви на две слънца. Без залези,

                   без време –

останали завинаги на Арония

                   и нашата Земя.

Цвят на бяла роза –

напомни ми за ружата,

         закичила косите ти.

Отново те видях с очи,

преминали през Времето назад.

Притихнала в последния си земен сън.

Секунди преди старта.

Последната целувка – и старт!

Далечен полет – към неизвестността напред

         във времето.

 

Успешно кацане – на Синята планета …

Отворило очите ти с любов.

Дарила те с безсмъртие

         и вечна младост.

Сега си там.

Сред вековните, говорещи дървета.

Говоря ти със моя глас:

         за първата любов

и първата целувка,

                   за сватбата;

         за раждането на децата ти;

                   за мен и майка ми,

                            които те обичаме.

         Нашепват ти на влюбените гласовете,

         преминали през времето.

                   И вдъхваш аромата

                            на безброй цъфтящи ружи,

                            които цъфтят и не прецъфтяват.

         Моля те,

                   идвай по-често в земните ми сънища!

                            Неувяхваща, Ружа, моя!